Дълбоко в гората

След цялата в драма в ресторанта ми се искаше да остана насаме, за да това казах на Джак да ме чака у дома - в кашона. Аз се насочих към дълбоката част на гората, където исках да получа усамотение и спокойствие, за да помедитирам. Вървях, без да обръщам внимание на околността. Бях шумен и непредпазлив, но знаех пътя към малката и открита полянка, с разредени дървета. Беше едно от любимите ми места за медитация. За моя изненада там имаше. Едно младо момиче с черна коса, което държеше друга коса. Загледах се в лицето. За миг в очите ми се появи странен блясък, за последно го имах през далечната 1975 година в Бруклин... Да, всичко си спомних за нея. Имахме бурна вечер, страхотен секс и накрая тя беше натопена заради мен. Огледах я отново. Забелязах халката на пръста и.
- Виждам, че си се опитала да ме замениш. Повярвай, няма да стане! Аз съм единствен и неповторим, а за езикът ми да не говорим. - казах аз и се засмях.
Знаех, че ме мрази след онази нощ. Четях го в нейните очи, но не ми се искаше да спирам.
- За доброто старо време. - казах аз и се наведох към нея.
Наврях езика си в нейната уста. За миг, сякаш нищо не се беше променила същата страст, същата сладост, същият мой дъх на алкохол, с който можеше да се напие един трезвеник... Но в следващия миг всичко бе друго. Тя ме изненада и повали на земята. Настъпи ме по гърдите, забивайки пета в мен и каза:

"Край със спокойната вечер." - помисли си с огромна досада. Извъртя очи и облегна гръб към дървото, показвайки, че нямаше да се мръдне за нищо на света от мястото си. Въпреки това, не откъсваше очи от натрапника, следейки всяко едно негово движение.
"Висок, слаб, руса коса и... слънчеви очила? Посред нощ!... НО защо ми е толкова познато?" - мислеше в началото през смях, после учудено, а накрая в опит да си спомни.
Време е да споменем, че Ана наскоро си бе върнала паметта, но само като цяло. Още имаше вечери, в които се будеше, цялата обляна в пот и трепереща, съпроводена от писъците й, след което се отпускаше върху завивките и се взираше в тавана.
Точно по-същия начин се взираше и в него, докато напрягаше мозъка си, но напразно. Внезапно, но късно, осъзна, че той бе прекалено близко до нея. Говореше глупости, които още повече я объркаха, а да не говорим и последвалите действия. Езикът му се оказа в устата й и се заигра с нейния. Отне й време, докато се съвземе, но накрая успя.
- По дяволите, стига си дрънкал глупости и казвай кой си! - говореше високо, с желязна нотка в гласа си. Крака й, обвит от меко кадифе и с остър ток се заби грубо в гърдите му, а острието на косата - в гърлото му, откъдето струйка кръв започна да се стича по бялата кожа, изцапвайки тениската му.
И се сети. Нощ, Бруклин, бар, провалено убийство, секс, наркотици, полиция... Всичко това я връхлетя изведнъж и многото информация я заслепи. Коленете й се подкосиха и се отпусна назад...

- Нима се стресна от малко кръв?! - продължих саркастично. - Или просто си спомни нощта в Бруклин и краката ти се подкосиха от възбуда. Знам, че имам тази способност.
Напереният ми смях отново отекна в тишината. Беше ми весело, но не заради алкохола. Арогантността ми, придружена с голямото ми его не бяха добра комбинация особено във вечери, в които исках да си спечеля повторение на онази така красива вечер, но може би с по-различен завършек. Приближих се до нея. Хванах нейната ръка и с уста измъкнах брачната халка. Хвърлих я в тревата и казах:
- Това не ти трябва в мое присъствие!
След това отново я целунах този път по продължително от преди, но тя пак ме отблъсна грубо. В този момент обаче до мен падна едно листче. Беше ми някак прекалено познато, сякаш беше от същата 1975 година. Бързо стрелнах ръка и го взех преди нея. Разгърнах го и видях на него нарисувани две сини очи... Прекалено истински нарисувани - моята рисунка на моите очи.
- И все пак си го запазила. - казах аз с огромна изненада.
Определено не го очаквах. За миг загубих самообладание, но след това продължих със същия арогантен и наперен тон:
- Е, явно наистина е било велика нощ за теб!
Отново се засмях. Очаквах да получа удар от нея, но не стана така. Вместо това получих удар в гръб. Изключително силен удар... Излетях над нея и се приземих на минимум 10 метра от нея. Някой имаше свръхсила. Обърнах се да видя какво е това нещо. Определено бях шокиран от гледката, която се разкри пред очите ми...

- Нима си мислиш, че ще е толкова лесно?! - отново се изсмях високомерно. - Някога замисляла ли си се кой е направил Артемис? Оооо и не изглеждай изненадана, че знам името на играчката ти, която служи по-скоро за докарване на душевен оргазъм на егото ти, отколкото има някакво практично приложение. Аз съм от създателите и.
Саркастичният ми смях отново раздра тишината, като все повече заприличваше на откачения смях на някой луд злодей. А може би бях наистина такъв. Изненадващо за нея може би на гърба изникнаха огромни криле, които приличаха на прилепски. Тялото ми нарасна значително като вече имах сигурно метра и половина, както на височина, така и на ширина. Кожата ми посивя и се втвърди, а косата ми потъмня. Очилата ми паднаха, но вместо обичайните студени сини очи на тяхно място се появиха дивашки жълти очи, които отиваха повече на някой звяр. Челюстта ми също се удължи напред и зъбите ми пораснаха. Бях се трансформирал напълно в демонската си форма.
Ана замахна отново с косата си, но парирах удара с ръка. Това я изненада и ми позволи да нанеса удар. Тя излетя на 100 метра, а косата и беше на метри от нея. Долетях над нея и хванах нейните ръце. Стоях над нея и тогава ми хрумна нещо. Върнах нормалната си глава, като я оставих да се огледа хубаво в ледено студените ми очи. Това я смути за миг, но не колкото последвалата нова целувка. Мислейки, че съм я хванал на тясно забравих за краката и. Получих един силен ритник в топките, от когото ми причерня. Бяха няколко фатални секунди. Видях я да стои над мен вдигнала коса, готова да ме запрати в пъкъла, но тогава нещо я прекъсна...

- Какво ли искам? Не знам може би да стоим така за следващата вечност? - отново подходих саркастично към ситуацията.
Замислих се какво ли искам наистина и в главата ми ясно се оформя мисълта за секс, но не мисля, че беше да казвам на жена, която ме мрази в лицето "Искам да те чукам!". Особено прибавяйки факта, че оръжието така секси пробождаше врата ми.
Прозях се. Беше започнало да ми става скучно. Бях и позволил да води танцът прекалено дълго. Отпусках се с вековете и ставах все по-мекушав с жените и най-вече с тези, с които съм бил. Знаех как ще я изненадам. Като всеки един велик илюзионист имах нещо скрито в ръкава си. Наричаше се дарба.
Изведнъж пред очите и се появи разплакано малко момиченце на не повече от 5, което може би приличаше на нея на млади години. То пищеше и раздираше тишината в тази иначе така спокойна нощ.
- Не!!! Моля те пусни ме!! Не виждаш ли, че той те кара да ме виждаш като него, за да ме нараниш!!! Това е просто част от неговата игра!!! - момиченцето ревеше все по-силно и по-силно.
Ана се разконцетрира за миг и отпусна захвата. Това беше моят шанс. Ловко се измъкнах и отново арогантно казах:
- Как можа да се хванеш на този стар и изтъркан трик?!
Карайки я да вижда нормалната ми форма, аз и обърнах гръб в очакване да ме атакува. За моя изненада обаче, а предполагам и за нейна нещо ме атакува отпред и това определено не беше Ана...

Зрението ми отново започна да фокусира. Въпреки това виждах все още размазано като фотоапарат Канон със зацапан обектив. В същия момент усетих как ръцете ми биват дърпани. Почувствах и студения метал, който стягаше ръцете ми над китките.
- Внимавай малко. - казах троснато на Ана.
- Излез от там! Покажи се! - провикна се нетърпеливо Блейк и се размърда.
Отново същия смях - висок, фалцетен, показващ лудостта таяща се в собственика.
- Ако не искам? - попита... детски глас. Добре, не бе детски, но не бе и на възрастен човек...
Добре щом планината нямаше да дойде при Мохамед, Мохамед щеше да отиде при нея. Изправих се и започнах да тичам към мястото, от където идваше гласът. Забравил, че Ана е вързана за мен, аз се бях засилил към нещото. Чувах нейните викове да спра и какъв идиот съм, но не обръщах внимание. Скочих в движение, готов да забода смъртоносен ритник със завъртане тип Чък Норис в слепоочието, но тогава забелязах нещо, което въпреки размазаното ми възприятие не можех да сбъркам - сини очи, но не обикновено сини, а ледени сини, от които обикновен човек можеше да умре от страх, защото от тях лъхаше смърт. Знаех само за един, който има такива очи и това бях аз... Как беше възможно?
Свалянето на гарда ми коства скъпо. Този някой ме удари във въздуха и аз отлетях заедно с Ана.
- Идиот! Малоумник! Нищожество! - почна да ме реди тя.
- Млъкни малко и свърши нещо полезно с пирокинезата! - троснах се аз, концентрирайки се върху нашия нападател със сини очи.
В този момент той отново започна да говори...

Майка ми... Баща ми... Думите му отекваха в главата ми. Нима беше възможно... И все пак нямаше да е първото ми копеле. Имах много през годините на разврат и безразборен секс, но все пак... Дете и то от нея... Това не го пожелавах никога. А за да е перфектна семейната картинка детето беше архидемон, който се получаваше от комбинацията на две силни тъмни същества. И като черешка на тортата можехме да добавим факта, че се опитваше ни убие. Какво прекрасно семейство бяхме!!! Направо лицето ми засия като си представих, че и двамата искат смъртта ми.
В този момент вниманието ми се насочи към Ана, която се задушаваше. Трябваше да бъда бърз. Използвах илюзия, за да не ме вижда копелето и се приближих зад него... Заклевам се, досега не бях удрял някого толкова силно в лицето. Дишането на Ана се възстанови, но сега имах други проблеми - едно копеле ме налагаше с юмруци в лицето. Въпреки това бях подготвен за това и бързо се измъкнах от захвата му.
- Мисля, че заслужавам поне целувка за това. - казах отново арогантно на Ана, след като изритах копелето в носа и то падна назад.
Тръгнах към Ана готов за целувка, но тя размаха Артемис към мен. Избегнах няколко от ударите и казах:
- Пффффф разбирам от намеци... Знам, че искаш да ми отсечеш главата, но в случая си имаме работа с архидемон и няма да имаме шанс срещу него освен ако не работим в екип, ясно?
Ана изсумтя и преди да каже нещо, копелето вече беше до нас..