Домът на Смирнов

Ивайло паркира пред скромната си къщурка. Той определено имаше преклено голямо разбиране за скромно. Отново по доста нелегален път се бе сдобил с голямата си къща, която за разлика от тези на колегите му, бе една от малките. Притежаваше два етажа с по няколко големи стаи. Изключи двигателя на колата и извади ключовете от стартер. Излезе, отново се придвижи по изключително бърз начин до вратата на Алисия. Отвори я и се засмя.
- Госпожице Коул, моля заповядайте в новият си скъп дом с две коли отпред.
Поклони се лекичко и й подаде ръка, за да й помогне да излезе. Погледа му неволно попадна на бедрата й и в главата му се развихриха няколко неприлични фантазии.

- Надявам се да се чувстваш също толкова уютно, колкото ти изглежда. На втория етаж са спалните. Преконструирах малко къщата и реших, че така е най- добре, а на първият етаж са кухнята, всекидневната, стаята за медитация и останалите стаи.- обясни Ивайло.
въпросната медитационна зала си беше чиста прищявка, която обаче му вършеше работа от време на време. Честичко изпадаше в крайни състояния, в които се нуждаеше от също толкова крайно спокойствие, осигурено му от малко мириз на марихуана и четири часа размисъл в една и съща поза, най- често лотос.
- Ей тази спалня там, на втория етаж с остъклената стена е свободна. Има прекрасна гледка към двора и сутрин към слънцето- отново заобяснява Иво, докато я водеше към входната врата.

-Мила Али, така се радвам, че ти харесва.- въодушевено каза
Ивайло, без да иска изричайки една- две думи на руски, но после бързо се
поправи така, че Алисия да го разбере.- Сам си поддържам всичко- не можа да не
се похвали.- Не мога да готвя много добре, но определено самичък си чистя.
Обожаваше този факт, не мислеше, че е нещо, което трябва да бъде крито, особено
от гостите и съквартирантите му. В интерес на истината, Иво имаше достатъчно
време вкъщи, за да се грижи за всичко и то без да бърза. Обожаваше си
домакинската работа, просто бе домошар и се грижеше за почти всичко вкъщи.
Загледа се в Алисия, докато я развеждаше из къщата. Тя определено не беше
малката Али, която се хвърляше в прегръдките му по съвсем невинен начин.


off: извинявай, че се забавих, нета ми прекъсна ((:

Ивайло се разхили неудържимо, щастлив от факта, че очевидно неговата нова съквартирантка бе харесала нелегалното му местенце. Алисия от малка си бе любопитна и обичаше да разглежда насам- натам. Добре, че бърлогата на Иво не се намираше в къщата и не се налагаше да я предупреждава да стои далеч от мазето на пример, за да не разкрие бизнеса му с документите. Всъщност, беше си цяло чудо, че никой още не го е открил, макар да не се криеше по стандарт и достатъчно умело. Или виенските власти намираха правенето на фалшиви документи за напълно законно, или просто го подминаваха като пътен знак.
-Явно съм направил стаята по вкуса ти.- доволно кимна Ивайло. Прилижи се до леглото и се излегна на края до Али, слагайки ръце зад тила си и въздъхвайки блажено.- Яко, а? Пак ще сме си двамата.

Ивайло я придърпа близо към себе си, обгръщайки раменете й с ръка. Загледа се в тавана, за да обмисли добре въпроса й. Всъщност, алисия не му бе задължена, така че... ами, просто нямаше как да се сърди. Не, че нямаше, просто нямаше да е правилно и щеше да е изключително глупаво от негова страна да се сърди за подобни неща като това, че би искала да живее с друг. Иво и Али бяха просто приятели, нали? Доста близки приятели, а руснака дълго време бе играл ролята на нейна бавачка, но все пак не беше длъжна да остава цял живот при него.
- Разбира се, че не, сладка Али, ти не си задължена винаги да живееш при мен, не мога да ти се сърдя за подобно нещо.
Отмести един кичур коса от лицето й и я целуна по челото нежно, за да потвърди думите си.

- Не съм- отговори замислено Ивайло Смирнов, наистина размишлявайки върху думите на Алисия. Наистина трябваше да се замисли за намирането на някоя жена, която да разведри ежедневието му и да го накара да се чувства влюбен до уши, но такава още нямаше.- Може би ще ми помогнеш да си намеря- засмя се Ива и въздъхна отново.- Сигурен съм, че имаш някоя секси какичка приятелка, която да върже на детегледачката ти поне за една нощ.
Не му липсваше женско внимание, но пък и нищо не хващаше окото му. За него тя просто трябваше да бъде специална, а не поредната.

- Остави я мама, аз и на теб съм съгласен- засмя се Ивайло.
Надигна се леко и се извъртя на страни, ръката му се обви около кръста на Алисия и я придърпа по- близо до себе си. Пръстите му галеха нежната кожа под ръба на горната й дреха, която се бе вдигнала леко, когато я придърпа към себе си. Усети как настръхва лекичко. Наведе се напред, опирайки чело о нейното, което приблии устните им на милиметри.
-Обаче не може, нали?- усмихна се Иво, съсредоточил поглед върху устните й.- Няма да е никак редно.