Re: Аржентина, Буенос Айрес /2008/

by **Адриана Коул** Съб Юли 09, 2011 11:57 am

Ади го погледна и се разсмя не на думите му или нещо такова, а на него на постъпката му да се смее или по-точно на смехът. Не не точно на смехът, но сякаш когато той се засмее кара и нея да постъпи така.
Успокои се и го загледа подозрително със присвити очи. Разтърси глава и отново се засмя като погледа и намери чашата на Джейс с кафето. Това я подсети че има свое. Погледна го и видя, че все още не изпила и половината. Взе чашата и отпи като и след това без да иска трясна чашата на масата силно но наистина без да иска.
Кафето леко опръска и двамата, но повече момчето, защото тя бе оставила чашата посредата и кафето се разхвърча към него.
Не беше много но имаше по тениската.
- Съжелявам!- каза като взе салфетката от кафето си и изтърка суичъра си в опит да махне кафето, но по скоро то се размаза. Не я интересуваше. Почувства се гадно и притеснено че сега Джейсън можеше да и се разкрещи за случилото. Тя стана и се протегна като го стигна и "избърса" капките от ризата му.
- Наистина не беше нарочно!- усмихна се като го загледа как се промени емоцията му и леко се ядоса. Ади наведе глава като се разочарова от себе си и след това отново вдигна поглед към него. Сега пък беше весел и се усмихваше. На лицето и се появи усмивка и му се опезе като малко бебе.

by **Джейсън** Нед Юли 10, 2011 8:40 am

Когато усетих горещата течност върху тениската си, просто я загледах учудено, но когато я усетих у с кожата си на лицето ми се изписа леко ядосана гримаса, тъй като не харесвах горещи течности разляти по тялото ми, особено ако бе кафе...При това доста вкусно кафе...
След само секунда видях че тя наистина съжаляваше и не бе нарочно, така че просто нямаше смисъл да се сърдя за нищо, тъй като не бе виновна за нищо.усмихнах й се за да я накарам да се успокои, а когато видях че ми се плезеше започнах да се смея.Беше ми забвно и сега цялата тази ситуация ми се струваше по скоро комична отколкото трагична, за каквато се бях и подготвил в началото...
-няма проблем...първо го измокрих, сега е и залят с кафе...може би ней-щастливия ден на потника ми...-разсмях се отново аз като загледах и капките по нея.може би бяха по малко, и все пак бяха там...
-Май и по теб има, а?Трябва да ги махнем някак, какво ще кажеш...-опитах се да си спомня с какво се чистеше кафе от дрехите, но единственото което ми идваше на ума бе "сода срещу вино!"...Май по често от обикновенно използвах това...да чистя вино от килима или пък от някоя друга дреха...странно, не бях чак такъв почитател на виното, въпреки че винаги бих оценил една отлежала бутилка кърваво червено вино...

by **Адриана Коул** Нед Юли 10, 2011 11:20 am

Ади се усмихна и огледа размазоно кафе по нея. Щеше да го изпере не беше проблем, но се почувства гадно, че разля и по него, а тениската му току що бе изсълхнала от дъждът навън. Ади се засмя на мислите си и погледна към капките, които доста бързо изчезваха пред очите и. Сякаш той бе парно и изсуши потника, но остана лека следа от кафяво по потника. Все пак беше кафе, няма как до да бъде розово. Отново се засмя на мислите си тя и осъзна че в компанията му се чувства много по-гобре от обикновенно.
- Аз съм майка ще пера!- каза и отново погледна неговия потник. Наистина изсъхна толкова бързо. Погледна към своето петно и забеляза, че все още е мокро. Сети се че докато бяха на вън и той я стопли с тялото си. Имаше нещо странно в момчето. Ади не си обесняваше, че той е толкова топъл. Може би не бе точно човек. Тя разтърси глава като сви чело и си каза, че това е невъзможно. Реши просто да го попита.
- Джейсън защо си толкова топъл!- каза, а момчето я погледна учудващо. Осъзна че не зададе точно както трябва въпроса си. Сякаш го зададе малко дете като Али.- Смисъл ъм бързо изсъхна, а и гориш! Да не би да имаш температура!- каза и се замисли че в момента беше загрижена за него както и за Али когато боледуваше. Играше ролята си на загрижено мамче. Хвърли поглед на ръката му, която беше на масата и я хвана. Беше много по-топла от тази на Ади.
- Топъл си!- каза отново и го погледна учудено и въпросително като искаше да знае защо е толкова топъл. Може би сега беше времето да отиде на лекар. Ади отново се засмя и след това го погледна сериозни.

by **Джейсън** Нед Юли 10, 2011 12:58 pm

Хъм извинение от типа на "Нищо ми няма, просто върколаците сме по топли.." би било перфектно в такъв момент, но не знаех как да й кажа че не бях като нея...човек...
-Ъм...няма ми нищо Ади.просто..винаги съм си бил така.По топличък.-разсмях се сякаш се шегувах, но в интерес на истината бе така.Като върколак просто не ми бе направило впечатление, но май наистина бях по топъл от обикновените хора...
хъм какво от това, нали ми нямаше нищо, не бе нужно да се стремя да съм като хората, тъй като аз просто не можех.като се замисля винаги съм смятал, че върколаците са като еволуирала форма на човека, бяхме по бързи, по силни и в повечето случаи по умни.Какво да искаш повече?А и като допълнение се превръщахме във вълци...
Тя май не мислеше да ме оставя така, макар да се надявах да го направи, така че май би било добре да й кажа това което иска или да изреча поредната лъжа.
-кажи ми какво искаш да знаеш Ади?Знам че не е проблема в това...-май тя знаеше повече неща от колкото си мислех и просто трябваше да попита.Ако наистина кажеше че знае че не съм човек щях да й кажа какво бях.все пак ако имаше възможност да знае за други същества може би не би било толкова трудно да й призная че съм вълк...

by **Адриана Коул** Нед Юли 10, 2011 1:19 pm

Адриана усети как преди да отговори се замисли и бе сигурно, че има нещо, че крие нещо, но наистина си беше добре. За Ади възможноста той наистина да не е обикновен човек още повече я караше да става все по-любопитна и леко се замисли ако той е подобно същество приемрно като вамприте, за които тя знаеше всичко дали щеше с нещо да и навреди или да я нарани. Не мислеше че би посмял , но можеше и да му стиска. Познаваше от не достатъчно време за да знае отговора на този зададен от нея въпрос но се замисли от друга страна, че вампирите бяха студени. Сети се за върколаците, които бе виждала само по филмите и не знаеше да ли съществува. Не искаше да задава въпроса "Върколак ли си", защото ако той не бе и не вярваше в тях щеше да се изхили в лицето и да я помисли за луда. За това просто щеше да предполага.
- Ами ти криеш нещо! Личи си още, когато онзи мъж тя преследва!- каза като махна ръката си и се облегна гледайки го подозрително. Присви очи и видя как той мислеше че тя знае всичко и бе готов да каже нещо, но понеже тя наистина не бе сигурна просто искаше да попита дали те съществуват.
- Съществуват ли онези хора, които се превръщат в едни големи и красиви вълцим които съм гледала само и единствено по филмите и там бяха топли много топли като теб! На може да си вампир, защото не са ледени , а ако върколаците съществуват ти от тях ли си?- каза тихичко като преди това се намести и седна до него. Усмихна се и го погледна въпросително.

by **Джейсън** Нед Юли 10, 2011 6:14 pm

Хъм явно някой ми четеше мислите...може би това преди малко бе като предизвикателството което винаги казвах че бих направил, но наистина не исках да казвам...И все пак, поставих задача, мяма да я нарушавам...ще й кажа.Хайде Джейс, до сега звучеше нелепо, хайде да придадем малко нелепост и на самото ти съществуване...
-Върколаци.-казах аз, осведомявайки я как бе името на този странен вид хора, както тя го представи...
-Да, съществуват, Ади...и да, аз съм върколак.-казах сухо, като я гледах право в очите.Знаех че няма да се шашне толкова много, все пак знаеше за вампирите, нали?Ако знаеше за тях, нямаше да е толкова трудно да повярва и в...Феята на зъбките...ха, точно, аз бях фея на зъбките...О мамка му, защо винаги тррябваше да си провалям прочувствените монолози с някоя дебелашка шега?
все едно, сега това не бе важно, исках да видя реакцията й, и тъй като бе седнала до мен успявах да видя лицето й много по от близо и бих разчел всяка една изненада или дори страх...
-не мисля че това е някакъв проблем...нали?-прошепнах едва накрая и се надявах наистина да не бе толкова лошо че познава върколак.Все пак говореше за вампири, рте бяха по страшни от нас, нали?

by **Адриана Коул** Нед Юли 10, 2011 6:26 pm

Ади го погледна и се усмихна леко ядосано, че не и каза, но помисли от друга страна, че все пак те трябваха по някакъв начин да се крият, а не целия свят да разбере че той е такъв. Нямаше причина за да се ядосва, защото все пак не трябваше всеки срещнат да знае какъв е , а и той може би знеше, че тя ще разбере. Обърна лице към него и леко се притесни, че може с нещо да и навреди но след малко мислите и изчезнаха от главата и, защото вампири бяха доста по-лоши. Те ядоха и обиваха хора като искаха кръвта им а върколаците изобщо не се възползваха от хората. Ади се успокои и се отпусна облягайки се назад. Започна да се взира в очите му и да го гледа странно.
- Не! Може ли да ми кажеш нещо повече за тях?- запита и се обърна като се облегна на рамото му и зачака той да отговори. Чивстваше се защитена, при мисълта че той е по-силен бърз от хората, но не знаеше много за тях, за да мисли че е по-силен и от вампирите, които често бяха около нея.
- Кога се превъщате в вълци?- започна да разпитва момчето взирайки се в двойка от отсрещната маса, които бяха доста млади може би по петнадесет години. Сети се за себе си и когато имаше едно приятелче с които уж бяха двойка, но тогава беше различно бяха малки. Те и напомниха заа забавните вечери по купоните.

by **Джейсън** Нед Юли 10, 2011 11:27 pm

Тя отново се облегна на мен и ръката ми сякаш по инстинкт я придърпа към мен.Погледнах я с периферното си зрение и се усмихнах някак невинно поглеждайки към двойката която и тя гледаше...
-Ами по принцип се превръщаме все път когато има пълнолуние, но цялата система е регулирана от луната, така че в зависимост от нейните цикли дивото в нас нараства.-засмях се леко аз сещайки се заглавие от един филм..."Дивото зове" хъм странно време да се сетя за него, нали?И все пак, сега погледа ми различи какво гледаше Ади.
бяха млади, около 15 години.Лека усмивка се появи на лицето ми, като се замислих какво толкова бяха намерили едва на 15, че изглеждаха така...изглеждаха щастливи...не, изглеждаха доволни, точно така доволни...
-Някой път трябва да ти покажа какъв красавец съм когато се превърна във вълк.Определено ще ти допадна, освен ако не предпочиташ котки.-отново се засмях като за момент на лицето ми се появи гримаса от вида на "Как можа?!", но си личеше колко престорена бе тя.Сега наистина се чувствах някак по спокойно, когато й бях казал, макар да нямаше голямо значение...

by **Адриана Коул** Нед Юли 10, 2011 11:38 pm

Адриана го изслуша и си го представи като вълк. Представи си само един вълк, защото не знаеше дали външността имаше прилика при вида му като човек и след това вълк.
Ади мразеше котките. Имаше ужасни спомени като беше малка. Харесваш епуми и всичко останало но е и онези досадни котаци, които постоянно я дращеха. Както тя ги ненавиждаше така и те я мразеха. Беше обедена в това!
- Ох имам ужасно спомени то един огромен котарак!- засмя се и направи гадна физиономия сякаш виждапе пред себе си умрял човек или някакво размазано животно.
- Ужасни силно ме одраска имаше много кръв!- каза и се засмя като отново осъзна че се държи като малко бебе и това отново и напомни за Али, която сигурно сега беше с момичето, което я гледаше и си играеха.
- А ти как изглеждаш? Какъв цвят си?- запита любопитно и го погледна катоусети отново топлината от тялото му. Целият гореше, а това стопли Ади.

by **Джейсън** Пон Юли 11, 2011 3:05 pm

Хъм това за котките ми хареса, беше забавно.Аз също не си падах по котките, но май бе защото бях вълк...така че един вид бях ужасно пристрастен по тази тема.Засмях се на случката която ми разказа и се сетих за първият път когато аз имах котка...беше сладко животинче, но...ами нека кажем че умря..изядена...Макар че я обичах, не знам защо всеки път се смея на историята...
Все едно, тя ме попита за цвета ми и как изглеждам като вълк.Можех да говоря цял ден за това каква точно е козината ми и какви отенъци има.Всичко това ми харесваше ужасно много и сега мислех да се впусна в по дълъг монолог за външния ми вид като върколак.
-Ами нека започнем с образа на вълк.Просто един вълк с дълъг косъм на козината...около 4-5 сантиметра.-започнах аз като затворих очи и започнах да рисувам в съзнанието си въпросният вълк, който накрая трябва да заприлича на мен.
-Козината му е мека и пухкава...виждала ли си перцата на гъските, нещо такова...-за момент се засмях като усетих че сравнявам козината си с гъши пух, но успях да се съсредоточа и да продължа с описанието.
-В основата си е съвсем бяла, а по нататък преминава в сребристо сиво, докато накрая в някой части не потъмнява дори още повече.-очите ми се отвориха и я погледнах с лека усмивка като съвсем леко се повдигнах.
-Може би някой път трябва да ме видиш...-предложих аз и я загледах въпросително, сякаш бе поредния въпрос, на който исках да узная отговора по скоро...

by **Адриана Коул** Пон Юли 11, 2011 6:49 pm

Джейсън правеше дълго и широко описание, а Адриана си напрагаше въображението и свързваше всички дори най-малки подрозбности като си представи като на кино пред себе си точно на мястото на младата двойка един прекрасен и голям вълк който нямаше търпение да види.
Обърна се към Джейс и се усмихна като рязко се изправи, но беше все така прилепен до топлото му тяло. След като го изгледа щастливо отново се облегна на него и си представи гледката той да е там и тя миличко и кротко да седи до него като го милва. Отново се усмихна и извърна поглед към него.
- Искам! Кога има пълнолуние?- попита нетърпеливо и го погледна като беше сигурна, че той трябва да знае кога са те. Все пак беше върколак. Искаше да е колкото може по-скоро, а и да беше минало щеше да чака до другото. Беше много търпеливо момиче и знаеше че дори изобщо да не е в близките дни ще чака да го види. Усмихна се и зачака отговор.

by **Джейсън** Вто Юли 12, 2011 6:01 pm

Тя каза че искала да ме види като вълк и аз се усмихнах одобрително защото наистина исках да й покажа какъв съм всъщност, но може би не бе подходящия момент защото скоро нямаше пълнолуние.Мисля че след около седмица и половина...или май бяха две?
-Ами...да ти кажа честно не съм много сигурен.Може би съм единственият върколак който не знае кога има пълнолуние.-засмях се леко тъжно, но това сега не бе толкова важно...никога не е било.
-Никога не съм го намирал за нужно.Когато настъпи просо го усещам...-казах аз и усмивката бавно започне да се изпарява.Ръката ми потърси чашата, но в нея вече нямаше нищо.Май бе време да ставаме...или пък не?Не исках да се разделяме сега.Струваше ми се че тя е повече от перфектния слушател и просто не исках да си тръгва...Но пък вече бяхме стояли достатъчно в кафенето..толкова много че усещах как дрехите й бяха изсъхнали...За момент се сетих за дъжда и главата ми рязко се завъртя за да погледне през прозореца.
Отдавна бе спряло да вали и вече дори се виждаха няколко лъча светлина да преминават през облаците, които сякаш си стягаха багажа и се приготвяха да си тръгнат.Засмях се леко на мисълта си, че те наистина тъпчеха много ненужни предмети в куфарите си и го влачеха едва едва по пътя по който бяха тръгнали...
-Ъм..спомена нещо за вампири...да не би да познаваш много вампири?-попитах аз като изведнъж се сетих за вампирите...как може да знае за вампири, а да не бе чувала за върколаци...наистина и вампирите, и върколаците се криеха, но не си представях че би знаела нещо дори за вампири.И все пак, това не бе моя работа, макар да попитах...явно имах голямо любопитство...толкова голямо че не можех да си го пазя за себе си.

by **Адриана Коул** Сря Юли 13, 2011 12:55 pm

Ади се усмихна за пореден път и забеляза че вече навън не вали. Явно беше време да си тръгват, но като се сети за огромния куфар, който трябваше да влачи със себе си и че ще се раздели с Джейсън с който доста се сприятютели и намери много еднакви неща в тях. Искаше още малко да останат заедно и след това едва ли щяха да се видят, но ако се случеше Ади щеше да е много щастлива. Отново спомена за вампирите Джейс , а Ади занеше че съществуват но не познаваше такива. Поне никой не се бе разкривал. Може би е имала такива приятели но няма как да знае дали е такъв.
- Не всъщност не познавам така де само едно момче, но знам че съществуват!- усмихна се и го погледна въпросително но не знаеше какъв е въпрса.

by **Джейсън** Чет Юли 14, 2011 12:37 pm

Бавно се изправих от мястото си и заедно се преместихме до масата.беше време да ставаме и макар че исках да остана с нея повече време, сега бе време да я изпратя до хотела.Не трябваше да се мъкне из града с този голям куфар и бе време да го остави някъде.
-Ъм, ако искаш мога да те изпратя до хотела...-казах аз, а по тона ми личеше че не исках да направя това и да се разделим.Ръката ми посегна и хвана дружката на куфара, като я погледнах в очите, чакайки отговора й.Надявах се да откаже или да ми покаже че иска да останем заедно още поне малко, не се усетих кога започнах да говоря...
-Мислех си...ами, може би...ако искаш може да отидем някъде след хотела?Но ако искаш ще те оставя да си починеш...-започнах да заплитам езика когато осъзнах че май не исках да се разделяме прекалено много.Явно наистина ми допадаше компанията й и не исках всичко това да свършва.
Погледа ми бе добил вида на онези малки палета който се молеха за късче хляб, а всички ги подминаваха че дори и подритваха.Хъм винаги съм ги харесвал...напомнят ми за мен, все пак аз бях вълк и един вид бяхме еднакви...

by **Адриана Коул** Чет Юли 14, 2011 8:06 pm

Ади усети и неговия тон, който точно разпозна мислите на момичето. Явно и на двамата не им се разделяше. Ади се усмихна след предложението му и тъгна на пред като се почувства малко гадно, че момчето и влачи куфара, а тя съвсем спокойно си шлае по улиците.
- Ще отидем да си оставя нещата и след това ще излезем!- каза весела и с усмивка че той имаше желание да останат още малко заедно.
Али и Джейс тръгнаха по тротуара по който вървяха преди да влязат в кафенето. Ади следеше колите, които се движеха с бясна скорост и се замисли за къде толкова бързат.
- Джейс ти къде живееш?- попита като искаше да подържат връзка и да знае къде може да го намери.

by **Джейсън** Пет Юли 15, 2011 2:14 pm

Къде живея?Добър въпрос...беше малко сложно за обяснение и дори сам не го разбирах но в общи линии бе така, че живеех там където не исках.А ако късмета ми се усмихнеше, щях да живея някъде другаде...но все още не знаех къде.
-Ами...малко е сложно за обяснение.По принцип се водя на едно място, но скоро може да не съм там и...знаеш ли какво, ако искаш да ми дойдеш на гости някой път, просто ще ти дам телефона си, какво ще кажеш?-усмихнах се аз и започнах да проверявам по джобовете си за лист и химикал, но явно не ми бяха нужни когато тръгвах от хотела си...
-Та, ако исках да си вземем такси, а?Може да имаме повече успех сега.-засмях се леко и погледнах към пътя.Колите сякаш се състезаваха коя по бързо може да кара по градските улици и това хич не ми допадаше.
Ръката ми се вдигна, в поредния опит да спра такси и..о чудо, някой се смили над мен.Този път успях да привлека нечие внимание и колата спря пред нас.Шофьора бързо слезе и пое куфара като го сложи в багажника, а аз отворих вратата на Ади за да влезе.След това заобиколих колата и минах отзад като седнах до нея.
-До къде?-попита шофьора и тъкмо преди да си отворя устата, осъзнах че май не знаех всичко за нея.Усмихнах се наивно докато тя каза адреса и след момент попитах за лист и химикал.Когато получих от шофьора, написах името и номера си и й го подадох.
-Можеш да ме търсиш когато поискаш.През деня, през нощта, след година две, когато пожелаеш.Аз винаги ще вдигна.-засмях се и дръпнах вече празната си ръка към себе си.Помислих си че наистина би ми било приятно да я чуя или видя в бъдеще....

by **Адриана Коул** Пет Юли 15, 2011 4:08 pm

Той направи най ясното обяснение, което не включваше град или някакъв адрес. Тя се интересуваше повече от града, но не каза нищо просто се довери на номера, който щеше да и даде. Джейсън спря окото на един шофьор от едно такси. Учудващо! Това беше единствения таксиметров шофьор, който караше нормално. Точно по правилата. Заедно се качиха и с помоща на милия мъж оставиха или по-точно Джейс и той оставиха куфара отзад и се наместиха на задниде седалки като отново започна да си бъбрят.
Ади отново изслуша всичко, което каза той и пое в ръката си листчето с номера. Облегна се назад и го пъхна в джоба на якето си като отново започна да гледа интересно Джейсън.
- След това на къде сме?- попита и го погледна като нямаше търпение да се оттърве от куфара, да се преоблече и отново да излязат заедно, но без досадния сак, с който и двамата изглеждаха странно по улиците и когато хората ги зяпаха се чувстваха неловко, но всичко беше забавно и приятено. Дано и продължението на вечерта да бе такава.

by **Джейсън** Съб Юли 16, 2011 9:35 am

След това...след това може би щеше да е добре да разгледаме града до колкото знам тя бе от скоро тук, все пак още бе с куфара си.А аз?Ами аз също не бях видял много от прелестите на града, така че нямаше да е зле да поразгледаме.
Помислих си че шофьорът трябва да знае някое интересно местенце в града, което е задължително да видим и реших да го попитам.
-Какво бихте ни препоръчали?-попитах го аз като бях наясно че следеше разговора ни стриктно и вече знаеше за какво става дума.
-Ами има много неща за правене в града.Като за начало, приличате ми на туристи.Което означава че ще искате да видите някои забележителности, нали?-повдигна вежди той, гледайки ни в огледалото.
Имаше току що набола брада и тъмни очи...Не бе много млад, но определено не бе и стар.Може би типичният таксиметров шофьор...
-Да, мисля че ще има неща които задължително трябва да видим щом сме тук.-отново се обадих аз и се облегнах назад съжалявайки че не си взех от онези брошури които ми предлагаха в хотела.Там имаше доста неща които навярно бяха интересни и щяха да ми спестят разговора с шофьора, който не бе чак толкова зле, но предпочитах да не го водя с него...

by **Адриана Коул** Чет Юли 21, 2011 6:59 pm

Aдриана следеше разговора на Джейс и шофьора и усети как Джейсън започна да и прави физиономии съжелявайки, че го попита. Адриана се започна да се смее, а шофьора я погледна на огледалото като и стрелна един сериозен и странен поглед, от който може би тя трябваше да се уплаши, но не спря да се смее. Обърна се към Джейс и усети как смях очите и се навлажника. Заби главата си в рамото му и започна да се успокоява. Не познаваше добре града даже може да се каже че изобщо. Само къде се намира хотела и и най-вече как изглежда.
Успокои смеха си и избърса очите си и го погледна.
- Съжелявам! От доста време не съм се смяла така!- каза като беше забелязала, че и той се смееше, но по-рано успокои смеха. Усмихна се и погледна през прозореца като пред нея се откри един голям и луксозен по външност хотел. След малко колата се спря и Ади и Джейс излязоха като оставиха нужната сума на шофьора, който се бе изнервил. Взеха куфара и тръгнаха към вратата.
- Колко пари са вложени в това!- каза и застана до Джейс като заедно държаха куфара и ръцете им се допираха. Разгледа всеки детайл и влязоха. Запътиха се към рецепцията и си взе ключа от преди резервираната стая като остави нужните пари за два дена.

by **Джейсън** Съб Юли 23, 2011 5:38 pm

След като таксито спря пред хотела и имахме възможност да го огледаме добре гледката ми допадна ужасно много.Хотела в който бях отседнал имаше само две звезди и не можеше да се сравнява с този...които не бях сигурен, но със сигурност имаше поне четири...да не кажа пет...но не можех да съм сигурен за тях, така че оставаха четири...
Моя бе ужасен...пълна дупка...но пък смятах че ако наистина ме следят и все още не са ме открили не трябва да се наслаждавам на красивата гледка от апартамент на 5 етаж в хотел в които биха проследили моментално кредитната ми карта...И все пак вече знаех че са ме намерили, май не бе нужно да стоя в онази дупка...Хъм някой хотел като този сто процента си търсеше някой нов клиент...
Усетих ръката й до своята, да държи куфара и когато отидохме до рецепцията без да усети се дръпнах назад.Може би не бе само за да отмъкна тежестта на куфара от нея, но и за да не я притеснява...оправяше си лични сметки...не ми бе мястото там да ги слушам, нали така?...
След като получи ключа, се качихме на асансьора и стигнахме до стаята, като когато влязохме аз бързо се отървах от куфара и го оставих до вратата.
-Сега ако искаш мога да те изчакам в лобито на хотела...-предложих аз разбирайки че не бе много правилно да се натрапвах в стаята й...така или иначе щяхме да идем някъде след това...нямаше нужда да й вися на главата и сега...

by **Адриана Коул** Пон Юли 25, 2011 10:27 am

Заедно влязоха в огромния хотел, който беше четири звезден. Адриана оглеждаше всичко. Наистина намираше сложност дори в най-малките детайли, които бяха изваяни перфектно. Не беше виждала толкова обаогатено мястос предметии то мож бипозлатени. Всичко изглеждаше луксозно. Идваше и точно сега да се хвърлина мекия диван посредата на рецепцията и да се отпусне на онезим пухено мекивъзглавници. Засмя се на гледката исе усмихна на Джейсън като отдели и отиде да предстрави на рецепцията нужната си в този момент лична карта, за да бъде уверена госпожицата че няма някаква измама, защото винаги имашехора които се въползват от парите на хората и вземат стаите и,а Адриана беше платила всичко. Ади взе ключа си и отиде до Джейс, който я бе изчакал, за да оправи сметкитеси.
Качиха се етажа и тя отключи стаята. Джейс остави куфара вътре до врата иотново излезе като казаче щея изчака долу.
-Да добре. Мерси за помоща отново! След малко ще седотътря, а акоискаш остани тук?- усмихна се за пореден пъи отновона лицето и се изписа една усмивка.

by **Джейсън** Сря Юли 27, 2011 12:18 pm

реших да я изчакам долу и след като я оставих в стаята й се отправих към асансьора.Натиснах бутона, но не ми се чакаше, защото явно имаше доста етажа които да минат преди този...отказах се и се запътих към стълбите.изглеждаха ми тесни...може би не защото бяха толкова тесни, а просто заради дрогата от преди около половин час...Подпрях се с едната си ръка за стената и отново тръгнах надолу, но имах чувството че всеки момент ще загубя равновесие...главата ми се въртеше и исках да седна за малко, когато най накрая стигнах лобито...Седнах на края на някакъв фотьойл и подпрях глава с длани...притиснах слепоочията си сякаш щях да намаля болката...така и стана.Всичко изчезна и аз отново погледнах нагоре...за момент се изненадах, но секунда по късно се усмихнах енергично и се изправих...Ади бе готова...струваше ми се прекалено бързо, но после се сетих за малкото отклонение в главата ми...за това на стълбите и това тук...
-Ти си готова...-отбелязах аз и се приближих към нея...след като я огледах хубаво отново се усмихнах и се зачудих къде ще отидем сега...може би...погледа ми се спря на някаква брошура на масата до нас.Взех я и започнах да чета на глас:
-Трябва задължително да посетите площада на Конгреса, Пласа де Майо, където се намира Президентският дворец, известен като Каса Росада - Розовата къща, туристическият автобус минава през предварително определен от вас маршрут...-спрях да чета, тъй като мислех че информацията ни е достатъчна...но не, имаше и още..
-Обелискът на свободата, висок 97 м. е третата ни спирка и след завръщането в хотела за кратка почивка продължаваме към оцветените къщи по прочутата улица "Каминито"...-усмихнах се и я погледнах сякаш питах кое си избира...

by **Адриана Коул** Пон Сеп 05, 2011 11:31 am

Адриана беше готова. Съблече суитчъра и дънките и на тяхно място сложи черен анцунг и розова фланелка и обута със същите кецове. Слезе долу при Джейсън, който я чакаше в лобито седнал на един от малките диванчета и тъкмо да изговори името му той надигна глава към нея. Усмихна му се и решиха да тръгват. Започна да чете нещо, а тя гледаше ококореноо сякаш не бе чувала за тези забележителности. Ами... половината да чесно наистина не ги знаеше, но пък имената звучаха интересни. надигна поглед към него откъсвайки го от брошурката и се замисли. Това с розовото и хареса. Името му де. Сведе поглед отново към написаното и отново прочете нещата бързичко.
- Нека запчнем с розовата къща, а после на където ни отвей вятъра!- засмя при този вид изречение и го загледа въпросително. Взе брошурката в себе си и я пъхна в джоба на анцунга. Тръгна да върви към изхода на хотела а той я последва. Излязоха и спря едно такси. Качиха се и се настани удобно като каза и на мъжът къде да отидат.
- Нека после да отидем към обелиска на свободата?- каза с лек въпросителен тон и му намигна приятелски като следеше пътя по който караше шофьора.

by Sponsored content

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30