Спам Без Срам Vol. 2

В началото следях тази тема като един истински шпионин под прикритие, но след време се отказах, а вие толкова много сте изписали, че сега ме мързи да чета, но не се и надявайте да се задържа дълго сред семейната среща... Днес съм абсолютна киноманиачка, което означава, че поредния епизод или някой филм ме очаква всеки момент. ;д

Дъще, и ти ли си просиш режима за присъствие в дома ни и вечерния час? Мортиша отива да обядва и ви очаква всички на масата, за да не ви затвори в подземните килии за вечни времена!
Едит: Гомез, и моята цел е да го източим до капка, но мама е романтична натура и бла-бла... Важното е, че едно птиченце ми каза, че въпросния германец скоро ще си купува джип(Мерцедес). *на лицето й се появява мазна, лисича усмивка*

Не, не ми говори за домашни любимци! От началото на жалкия си живот съм имала поне десет и всичките имаха злощастната съдба да попаднат под омразата на гърмящите змии(дядо лично ми е изхвърлил около пет кученца[да не споменавам котенцата] на полето, защото с баба не понасят други живи същества освен човешките, а даже предполагам че и мене скоро ще ме отпратят като мокро коте, но ме държат защото си мислят, че като порасна ще изградя стабилна кариера. Илюзия.). А последната ми котка, която(разказвала съм за тази красавица)като по чудо успя да спечели временната им поносимост, бе брутално открадната и така и не се върна. Сега колкото и да моля за нещо мърдащо винаги ми е било отказвано, защото родата ми представлява кълбо отрицателна енергия, която търпя само защото не мога да се грижа за себе си самостоятелно(едва си мажа филийка, не приближавам пералнята, а с прахосмукачката съм във вечна конфронтация [много е тежко това животно]).
Опиши ми свинчето си! Ох, как обичам подобни създанийца! Жалко, че живея в строга утопия...

Романсът все още е неопределен. Не се знае дали интересът е двустранен, въпреки че май само аз го отричам. ;дд Така де, пишат си всякакви глупости, но не встъпват в сериозните теми(като например моите финансови изгоди). Дори майка ми си позволява да му праща мои снимки, на които така и не съм разбрала, че присъствам(?). Сега очаква да получи отговор, че ме е харесал, че ме боготвори и, че с удоволствие ще продаде привързаността си към мен на всички маркови бутици. В интерес на истината, и аз това очаквам. ;дд

Ох, сега като ми го показа и ще има да мрънкам на комунистите вкъщи да ми купят животинка! <3 Оу, оу, ооооооооууууу! И не се притеснявай за заблудата му. Предишната ми котка се мислеше за класна проститутка...

И аз ще съм една спокойна съпруга като знам, че мащехът ми(ох, бе не би трябвало да се нарича така) е един фрашкан с мангизи немскоговорящ наивник. muxaxaxa

Ох фък, тая героиня ще ме оглозга до кости! Първоначално си мислих да я кръщавам Леокадия, но не й отива. После преминах на Каролина, Калерия, Катарина, Карина, Аделаида, Анита Блейк...И накрая нищо. Дано да я хване токов удар, независимо в коя част на сакатото ми въображение се намира!

Гомез, Гомез, Гомез! Ох, чакай да си поема въздух! Та, Г-О-М-Е-Зззз, спомням си, че присъстваше в съня ми, но не си спомням каква роля играеше там. Беше нещо доста объркано и размазано, но аурата си беше твоята, невъзможно да греша! Понякога ми се случва в съзнанието ми да остават остатъчни следи от участниците в сънищата, но не и развитието на действията. До някое време всичко беше прясно, но сега вече...тц.

Нуждая се от спешната ви помощ... Дъщерята се завръща с ужасно главоболие и частично отравяне с лак за полиране.

Познавам натравянето от лак за полиране - най-ужасното нещо, което можеш да вдишаш(освен въздуха по време на пожар - ей това съм го изпитвала и повярвайте, убива ти живите клетки моментално и ти се иска да се хвърлиш през някой прозорец). Задължително яж шоколад!

О, mon cher, помощта ти винаги е добре дошла. Аз съм се спряла засега на Шел, Коралайн, Ноала, Мерил(на първите две симпатизирам най-много).

Всъщност, беше нещо като неясен силует, но да, плитката я имаше(явно след като си я споменала съм я запечатала във "фотопаметта" си) и беше тънка, но все пак вързана с някаква огромна червена пандела, чиято дължина беше дълга с километри и като вървеше се усукваше във всякакви пейки и стълбове, а тя на свой ред продължаваше да се издължава и издължава....Но както казах, главните действия и цели ми се губят. Просто отделни силуети, сред които дори вече мъртви мои близки(?).

Видя ли как съм познала цвета? Вече започвам да се страхувам от себе си. Бррр...

Харесах си Адел и Анет. Ще падне едно голямо мислене с моето вродено мъчително колебание.
Между другото, и на мен ми е трудно да се концентрирам, защото в момента разговарям с мама по телефона(превеждам й новото писмо от немеца). Ох, толкова съм зле по английски...

Хах, ще бъде забавно! Мале, в какви драми ще се вкарвам докато си намеря героиня с дълга черна коса...Но ще се справя някак, в името на семейството. <3 Може и къщата ни да е абсолютно същата, да си създадем и истинска стая за мъчения(с вериги, дървени колела приличащи на тези във водениците, камшици, кръстове-разпятия, пирони отнасящи се към предишното приспособление...). А как ме подсети за два от моите любими цитата на семейството:
Уенсди: Може ли солта?*пита чичо Фестър, за да й я подаде.Намират се на масата*
Мортиша: Какво казваме, миличка?
Уенсди: Може ли солта, веднага!?

И другото(двете деца се намират на НОРМАЛЕН лагер).
Някакво блондинче се обяснява: И тогава мама целуна тате и ангелът каза на щъркела, щъркелът долетя от Рая и постави диамант под листо, а после диамантът се превърне в бебе!
Онова пълничкото момченце: И нашите родители си имат бебе.
Уенсди: Но те са правели секс.

От малка ги обичам тези филми! ;dd

Току-що приключих с превода на писмото. Накрая онзи(Райнър) пише, че праща голяма прегръдка, а аз тайничко се надявам, че някой ден ще допълни: "и пълен куфар с банкноти"(специално за обичната щерка). ;дд

Всъщност, сещам се за една чернокоска - Евгения Крюкова. Тя е тази, която исках да ми е лик на Шел/Коралайн/Адел/Анет, но заради липса на достатъчно снимки се отказах. http://store.picbg.net/pubpic/07/01/39afbbda9e450701.jpg
Мноого въодушевена съм за стаята с мъчения! А дворът ни задължително трябва да представлява гробище!(както е и във филмите)

Горката, и при мен стават подобни неща, само че с живо същество - баба много обича към 3ч. да се появява от нищото, иззад гърба ми и в тъмнината. Един пресен гаф от преди няколко минути: Исках да си заредя телефона, но някакъв парфюм се беше разлял върху зарядното(първоначално не го знаех) и когато най-спокойно го вкарвам в контакта, покривката(стояща под нощната лампа) на няколко сантиметри се превърна в жертва на изненадващи искри и й се опърли единия ъгъл. Сега телефонът ми си остава с паднала батерия...(да не говорим как един път ме хвана тока по цялата ръка, докато пак толкова спокойно бърках в механизираните вътрешности на едно видео).
Но да знаеш вече, прахосмукачките не се остават на тъмно! Бившата беше с дефелт на копчето(от време на време си оставаше вдлъбнато и имаше навика да включва чудовището, тъй като в повечето случаи забравям да го изключа от контакта)и ми скъсяваше живота всеки път когато останех насаме с нея.

И пак пропускам от разговора, докато си почивам от дневните мъчения, но най-накрая след час сън мога да кажа, че вече не ме боли главата и мога да ви правя една приятна и зловеща компания... ;д

Някой наоколо? Като виждам чатът бързо се разпадна, но без друго не мога да поддържам особено бързо темпо. В момента уж пиша РП пост, но както всичко днес - тракането по клавиатурата е флегматично и изнервящо. А мозъкът ми е твърде наяден, за да мисли трезво. Едно голямо - оооооооохх.

Ами аз съм тук! С админките сме се събрали в скайп и обсъждаме някой неща около форума. Твоят Гомез гледа филм, ако не се лъжа, и си включи секретаря

А тези неща около форума достатъчно глобални ли са, че да се въодушевя до краен предел? ^^

Блазе му на Гомез! Аз цял ден се чудя кой филм да гледам, но накрая реших да си остана и без такъв, защото не ми трябват никакви сериозни сюжети, които да затруднят зациклилия ми мозък.

Аз днес се тормозих с някакъв филм за 2012, но не самият 2012, а имаше нещо с някаква ледена епоха. Също така от сутринта до късния следобяд си правих маратон на втория сезон на Шепот от отвъдното - 7 епизода... Това е велико постижение.

Това с ледената епоха съм го мяркала. Заслужава ли си? Че нещо изпитвам непреодолима нужда да гледам филм, какъвто и да е(е не точно...За драми, ужаси и психота не съм подготвена).

Ами беше ми интересен, но не казвам, че е нещо особено, даже много наподобява "След утрешния ден", ако случайно си го гледала.

Ами, съвсем случайно не съм, но ми е познато името, много при това. Утре ще проверя и двата филма и ще реша кой да гледам. А утре се очертава дълъг ден :
-имам да избирам име за героиня(вариантите са толкова много, а аз съм такова колебливо Везни...Имаше една приказка, че тази зодия може да се опише по следния начин: гола девица пред ерген. Но това е лъжа и е доказано. Не важи за сериозните, животозастрашаващи решения, а само за ежедневните проблеми и емоции. Парадокс!)
-имам да я регистрирвам под официално име
-имам сериозно да се занимавам с нея(ще видим до къде ще я докараме...)
-имам да продължавам да кроя пъклени планове с една фр относно осмиването на виртуални персонажи
-имам да гледам филм(може би)
-да търпя романтичните речи на мама, изпълнени с толкова много надежди и илюзии
-да точа лиги по финансовото положение на предполагаемия й възлюбен(силно казано, но и аз не знам какъв е...Детска работа!)
-да проклинам баба безмълвно
-да я замервам с тухли...въображаемо
-да правя опити да включа зарядното на телефона без да ми се изправи косата
И още толкова много други неща...Пропускам ли нещо? ;дд

Поздрав: