Спам Без Срам Vol. 2

Да, точно това е гадното, че са комерсиални, но само това намирам в сайта, за който ми каза вчера(снощи). А и аз търся някакво определено излъчване, а не холивудска красота. Прибавям и твоите предложения към списъка, но Евгения Крюкова засега си остава фаворит(колебая се дали да не я запазя за Мортиша, много й отива ;дд). Лошото при нея е, че няма достатъчно снимки, които да разгледам, а после използвам.

Стига де, какво толкова като видиш бивше гадже на екрана? Отишла си на премиера и ще бъде хубаво. Точка.

Ау, зарядното е изсъхнало(може би, а може би е зрителна илюзия)! Сега съм принудена да си погледна пропуснатите повиквания. Ще бъде задушевно. ;дд

Адамсови в ролята на РП герои...Ах, толкова е лудо и гениално! Аз няма да спра да се хилочкам докато създавам Мортиша, то просто от сега ме избива на неудържим смях. ;дд

А дали ще ги побереш? Внимавай, родителската липса действа като опиат. Толкова е хубаво, че забравяш колко бързо лети времето. Но при мен щастието е само частично(лятната ваканция почти постоянно съм в периоди на родителска липса), тъй като си имам резервна смяна надзиратели. Сигурна съм, че се сещаш кои са и колко мноооооого ги обичам и боготворя.

Ще я информирам, не се безпокой. Характерите определено ще са ми любимата част. О Боже, семейство Адамс ще се превърнат в икони в РП историята като цяло - от древното й начало до мрачното, садистично и семейно бъдеще.

О, блазе ти, Гомез! В Несебър е прекрасно и, ако времето се запази толкова хубаво до средата на Септември можеш и да се топнеш в морето.
Ах, а аз докато стана 12-ти клас...Може да открия трагичната си смърт от мозъчно преуморяване и скъсани нерви някъде по неравния път към Голямото Завършване. Или просто да се отчая и сама да си тегля куршума. Училището е последното нещо, на което искам да си посвещавам зеления мозък.

За какво да ме информирате... Ама хич не е честно, семейните събрания винаги се провеждат при мое отсъствие, а после вие все трябва да ми предавате новоприетите решения. Muxaxa.. Чувствам се наистина адамсово, ако въобще има такъв израз, който да изрази типичното за нашето семейство настроение.

О, мила, мама веднага ще ти обясни идеята на баща ти!
Така *прочиства си гърлото*:
Някой мрачен и изпълнен с писъци на отчаяние ден ще си създадем герои-еквиваленти на семейство Адамс(Гомез предложи да се натресат в неговия форум). И ще бъдем като едно истинско семейство - ще си имаме къща на самотен хълм, стая с мъчения(о, много ще бъдем изобретателни), гробище в двора и т.н. Майка ти даже вече май си избра лик за Мортиша, но ти дъще, съвсем спокойно можеш да използваш някоя от актрисите играли Уенсди, ако предпочиташ. И ще си развием сплотената история в РП вариант. Не е ли това чудесно? <3

Каква велика идея! Нима горещината има и добро влияние освен ужасното главоболие, което докарва, щом ви е дарила с тази чудесна идея. Чувствам се толкова горда от вашата изобретателност, че направо нямам думи.

На баща ти му хрумна и аз направо подивях - каква прекрасност! Толкова съм въодушевена...<33

Душко, ти създаде ли си герой в гомезовия форум? Аз познай над каква дилема съм се изправила - дали да го регистрирам на латиница или кирилица. И ще те помоля за помощ(нуждая се някой да ме побутва от време на време), защото си уморих съпруга от въпроси и ще ме е срам да го закачам вечно. Coraline или Коралайн?

Поздрав(зарибих се по тая песен, отърване няма)._. :

Мамо, аз съм за кирилицата... Звучи толкова красиво с нашенски си букви.

Аз все още се тормозя с моя си герой. Толкова старание не съм влагала никога, но поне вече наистина имам само да дописвам, защото всичко ми е кристално до посленото изречение. Май повече се вълнувам от това как ще оживее още един мой прекрасен герой, отколкото от факта, че трябва да се допише всичко. Няма ли начин просто да казваш всичко и то само да се пише, щеше да е толкова лесно, но съм решила, че днес ще го пусна.

О, добре тогава, майка ти тича да се регистрирва. ;дд

О, дъще моя, майка ти днес цял ден се чуди кой лик да използва(и не само днес) и сега уж съм го намерила. После дойде дилемата с името... Имам вдъхновение без идея. Това е толкова непоносима ситуация! Едно е сигурно - този мой герой ще се създава бавно и мноого мъчително.

И аз искам всичко само да се пише от само себе си, само след като се появи проблясъка. После някаква невидима сила според вдъхновението ще ми доразвива историята и т.н. А аз само ще си блея в гаргите и ще чакам търпеливо.

В момента и аз изживявам подобен период. Гледам в отсрещната стена и започвам да се чудя дали да не го довърша утре, защото усещам как от толкова мързел ще претупам половината история. Как може да съм толкова завладяна от това същество, което ме кара единствено да заспивам на място. Не мога да го проумея.

Аз моят герой сигурно ще го създавам с дни. Имам такова предчувствие. Просто искам този път да ми се получи наистина хубаво и да си се радвам самичка на себе си. ;дд Даже почти си избрах група(познай по какво [почти]я избрах...името й звучеше най-секси :lol: )

Между другото, вече не издържам. Ще пусна обява в Интернет, че издирвам що-годе редовно другарче за разходки в града ми. Просто ще ми прави компания и най-вероятно ще го настаня в избата при чуждите котки. Какво толкова, баба може всекидневно да го храни с грозде и хляб. И ще го използвам когато имам нужда да подишам малко чист въздух. Все пак е хубаво да си имам някой, който покорно да клати глава в знак на съгласие на всяка една моя изречена глупост. Писна ми от тая тишина и самота в малката ми миша дупка(стаята ми)!

Аз си обичам моята дупка, но пък почти всеки ден излизам за малко, така че не страдам от липсата на разходки, но понякога ми се иска да страдам, защото все излизам и все е горещо и едва не диша, а да не говоря, че редовно се връщам в главоболие.

Аз не искам да излизам сама. И един бръмбар за компания пак е някакво оправдание, че съм що-годе с всичкия си.

Дъще, мама след около десет минути ще цъфне отново, че сега отива да яде. Чао временно!(и пиши някакъв смислен или не чак толкова пост, че като се върна да мога да се включа в разговора отново ;дд)

Ох, мамо, като ме изостави така позорно какъв посто очакваш. Вярно, че мога да си водя идеални монолози, но в момента другата ми страна от мозъка е прекалено неадекватна за подобен вид разговор, така че единствено мога да си представям, че си тук и да си говоря с теб. Всъщност ще те посъветвам и ти да направиш подобно нещо. Много е забавно да знаеш, че няма кой да прочете поста ти на мига, но все пак да пишеш и да пишеш, мислейки си, че някой е тук, за да го прочете. Още повече, че подобен опит ще ти е нужен след като отново напусна семейния дом, за да изгледам някой интересен филм. Заредила съм се с толкова много комедии, че дори не знам от коя да започна, но мисля, че късмет ще има тази, която се изтегли първа, а ако случайно не ми хареса и тъй като нямам други филми под ръка, докато не се изтеглия следващият по ред, то сигурно ще ти правя повторна компания по време на която се надявам да водим същите безсмислени разговори, след като аз наистина не мога да измисля нещо уникално смислено..

Мортиша се завръща! Не се притеснявай дете мое, смисълът е нещото, което липсва в нашето семейство. Но така е по-сладко, не е ли? <3

След малко мама(моя милост) започва Големия Строеж(новата героиня). О Боже, ще ми изпие кръвчицата заедно със съдържащата се захар, сол и там каквото притежава червената течност.

И аз иска филм! И моли учтиво за предложения. 'Тиша иска филм!(не прозвучах особено майчински, но ми е прекалено скучно, за да се въздържам).

Аз отново съм се отдала на филмова вълна и се чудя как форумни или истински сватби изникват покрай мен като гъби след дъжд. Боже, дори аз вече започнах да мисля за сватби, а това сериозно се отразява на филмите ми, защото последните са все някакви романтични комедии. Ако някой има някакви идеи за още комедии да предлага, защото определено дълго ще ме държи тая филмова треска. Също да се похваля, че ей сега си довършвам героя и може би ще успее да види бял свят днес... Или най-късно до края на седмицата. ;д

Днес изгледах общо два филма(и си поплаках хубаво и на двата, въпреки че единият беше чиста фантастика. Аз съм ревла от класа, доказано е), но не смятам да се отдавам на филмов маратон. Някак се депресирам когато си завра главата в KMplayer-a(единственият път, в който си го позволих изцяло беше с "Теорията за Големия взрив").

Не ми говори за герои, дъще. Моята муза пак ще дойде по никое време(2-3ч.) и пак ще остана с пръст в устата. Ъгх...

Форумни сватби!? Болна ли си!? Толкова ми са отвратителни тези събития...Отидеш уж на сватба(не че съм го правила, но съм ставала свидетел) пък всеки почва да си развива РП-то по отделно(в смисъл, еди-кой-си вижда еди-коя-си бивша и се почват едни лични драми, едни обяснения и мръсни сцени...Накрая никой не знае къде се намира и каква е била първоначалната идея). Кубинска сапунка.

Ти сега ще ми се подиграваш ли(накрая проф. X си "загуби" краката. Това не е ли достатъчно, че да се разстроя)? Досега почти е нямало филм, на който да не съм плакала. Освен може би когато съм на кино. Тогава е леко неудобно, защото обикновено не ходя сама(логично). :silent: Между другото, препоръчвам ти "The Exorcism of Emily Rose". Филмът е по действителен случай и е такъв, над който обикновено се замисляш. Въздейства и то много.

Ами да, дискусията не беше обширна, защото щерката пак избяга нейде си. Карате ме да се чувствам самотна. ;(

Тук съм и все още страдам... Този филм не е за хора като мен, които прекалено много обичат животни и биха убили, ако някой им посегне. На x-men не съм ревала, но пък съм ги изгледала всичките. Екзорсимът, също съм го гледала, но май беше по телевизията и ми се губят някой моменти, защото го бъркам с Екзорсистът, а като заговоря за тези два филма се сещам за класиката за Дракула, но това е страничен въпрос. Сега мисля да се поразведря малко с някоя истинска комедия при това с някакви куче, така че пак ще ви изоставя, но след като този филм не се слави с голяма сериозност, може и да наминавам, за да следя разговора.
А баща ми, къде си била?

Ама, ама филмът си струва, а актьорската игра е на доста високо ниво! Пропускаш Гомез!(пропускаш една-две безсънни нощи...на подсъзнателно ниво още ме е страх. Не, не и отново тая депресия!)

Какъв романс? Те бяха като братя(нали, нали, НАЛИ!?). Теб само това ти е в главата, пречисти я някъде. ;дд

Ах, това звучи цветисто, дъще!Къде е била бащата... :lol: Между другото, напоследък не намирам никакви свестни комедии. Сигурно си късметлийка.

Ох, моля те не заспивай, mon cher! Какво ще правя след тази екзорсистична(мортишово прилагателно е това) травма? Обречена съм на продължителни психо мъки. Дано удържа фронта до сутринта, за да си спя спокойна през деня.